Китай отдавна има амбиции да стане икономика номер 1 в света, а през последните десетилетия страната успя да постигне впечатляващ икономически растеж и развитие. Под ръководството на президента Си Дзинпин, Китайската народна република постигна значителен напредък. Дори надминаваше западните икономически гиганти и “бетонира” своята позиция на световната икономическа сцена.
Дали плановете на Си обаче не бяха прекроени? Истината е, че през последните месеци икономиката на Китай се изправя пред сериозни предизвикателства.
Наводненията, тайфуните и други природни бедствия причиниха значителни икономически загуби, а дипломатическия разрез в отношенията с Русия може да скъса някои важни връзки.
Тежките метеорологични условия и икономическите загуби
Икономиката на Китай се сблъсква с последствията от наводнения и тайфуни, които засегнаха страната през лятото. Загубите оказват сериозно въздействие върху различни сектори от икономиката, засягайки производството, селското стопанство и търговията.
Подобни природни бедствия предизвикват несигурност и съмнения за устойчивостта на китайската икономика във време, когато Китай се стреми към лидерство на световната икономическа сцена.
Рекордни жеги – скрития проблем?
Според Ройтерс, най-голямата държава в света се сблъсква с рекордни жеги през този летен сезон, което се отразява много негативно на икономиката на страната. В периода януари-юни средният брой на дните с високи температури е достигнал 4.1, вече по-висок от годишната средна стойност от 2.2 дни. Санбао, малък град в Северозападен Китай, пък отчете над 52 градуса температура, поставяйки абсолютен рекорд за страната.
През юни, средните температури бяха 21.1 градуса по Целзий. Или с 0.7 градуса по-високи от обичайното за това време на годината, като бяха вторите най-високи стойности след 1961 г. 70 мониторингови станции в цял Китай установиха рекордни стойности.
През юни Пекин отчете над 13 дни с температури над 35 градуса по Целзий. Това бе най-високият брой на изключително горещи дни за месеца от 1961 г. насам, като термометърът дори мина 40 градуса в някои дни. Високите температури водят до повишеното търсене на електричество за охлаждане на домове, търговски центрове и офиси, което натоварва доставката на енергия и дори предизвиква прекъсвания в електроснабдяването.
През юни беше проведено първото учение за спешни ситуации в Източен Китай, за да се справят с мащабни прекъсвания в енергоснабдяването.
Фабриките също са принудени да спрат работа, когато търсенето на електроенергия надхвърля предлагането, за да бъде осигурено достатъчно за нуждите на домакинствата и неиндустриалните потребители.
Със засушаването, което ограничава производството на хидроелектроенергия, провинция Юнан през февруари нареди намаление от 14% на производството на алуминий от електролизата, която е енергийно интензивен процес.
През август миналата година зависещата от хидроелектроенергия провинция Съчуан въведе ограничения в доставките на енергия за повечето индустриални потребители за повече от 10 дни.
Икономическа стагнация – това ли следва за Китай?
“Politico” предупреждава, че Китай е изправен пред реалната заплаха от икономическа стагнация. Страната, която отдавна има амбиции да стане икономика номер 1 в света, може да се окаже изправена пред предизвикателства, които да ограничат растежа й. БВП на страната буксува, а рисковете от икономическа криза се увеличават.
През второто тримесечие на годината, Китай успява да повиши своя БВП само с 0,8%, спрямо предходното тримесечие, въпреки прогноза за ръст от 7,3%. Тези данни са по-слаби от очакванията и се доближават до равнищата на западните икономики. Освен това, тежките метеорологични условия и природни бедствия в страната, като наводнения и горещини, които споменахме по-рано, също създават проблеми за икономиката и могат да увеличат икономическите загуби.
Ако Китай не успее да се справи с тези предизвикателства и да стимулира икономическия растеж, това може да има дългосрочни последици за страната и да застраши плановете й да постигне така желаното “икономическо господство” в световен мащаб.
Бъдещето на Китай като глобален икономически лидер може да зависи от това как ще се справи с тези предизвикателства и дали ще предприеме необходимите стъпки за стимулиране на икономическия растеж и устойчивост.
Напрежението между Китай и Русия – може ли да е сигнал за нови проблеми?
Съвсем пресния дипломатически скандал между Китай и Русия предизвика напрежение и внимание в международната общност. Две от суперсилите на световната сцена се считат за съюзници, но какво причини изострянето на обстановката и дали може да бъде сигнал за нови проблеми?
Отказът за влизане и анулирането на визи на петима китайски граждани в Русия предизвика напрежение между двете държави. Но дали то може да бъде свързано със събитията в Китай? Според някои анализатори, вътрешните проблеми на Китай могат да повлияят и на външните партньорства.
Вътрешните афери настраната могат да окажат натиск върху правителството и да доведат до по-остри дипломатически изявления.
Независимо от причината за напрежението, важно е да се отбележи, че отношенията между Китай и Русия са сложни и често се изследват от международната общност. Наскоро Китай присъства на среща за мир в Украйна в Саудитска Арабия, което може да наклони везните между приятелските страни, с оглед на изтощителната за Русия война.
От друга страна, Си Дзинпин отдавна има амбиции да се изявява като “балансьор” между интересите на Изтока и Запада, така че развитието на събитията по оста Владимир Путин – Китай също ще бъдат политически интересни в следващите седмици.